За книгата: 2015 г. / Четейки разказите на Диляра Тасбулатова, вие не просто ще се смеете, но и ще плачете от смях. Не знам защо. Между другото, аз също не знам защо хората се смеят, когато четат Довлатов. Или Зощенко. Или Тафи. Сега не говоря за приликите на Диляра с някой от тези автори, а за живата и разпознаваема традиция на смеха в руската литература, която продължава в нейните разкази. Ставаме по-добри хора, когато четем нейните безумни истории. Може би защото се смеем от все сърце и по този начин си спомняме, че го имаме Анна Берсенева, писател